Rumiana Nikolova

Мечтател
– „Nothing is external!...“ Няма нищо извън теб!… И все пак ти все
още търсиш упование в очите на другите… продължаваш да търсиш
щастие и отговори в свят, който страда от същото заболяване като
тебе… Светът е твоята кожа… ти си светът!… Натъкваш се винаги
единствено и само на себе си.
– А останалите? – попитах аз.
– Останалите? Това си ти „извън теб“! Те са частици от теб,
разпръснати във времето, отражения на раздробена психика…
– Ето как хората се превръщат в психически джуджета… по-малки
дори от насекоми. Те маршируват през света с подвита опашка…
подхранват чувството си за вина… те са уплашени, умират от страх…
Щом човек веднъж достигне подобно ниво на деградация, единственото,
което му остава, е да се предаде, да обвинява, да се оплаква, да се
самосъжалява… да лъже… да лъже себе си! Така започва да си вярва,
че ситуацията е овладяна… че животът е съвършен, като изключим
някои дребни подробности, случайно възникнали проблеми или мимолетни
злополуки. Той е достатъчно сляп, за да не може да види, че отвъд
всяка ситуация в живота му, отвъд всеки незначителен детайл лежи
заболяването на цялата му Същност. А за да промени едничък атом от
съществуването си, трябва да промени абсолютно всичко… трябва да
преобърне начина си на мислене, идеите си… представата си за света!
– Когато осъзнаеш, че ти си творецът на външния свят, че ти
съдържаш света, а не обратното… когато проумееш, че всичко, което
виждаш, чуваш и докосваш е плод на собственото ти творение, той повече
няма да те плаши… Светът е дъвка. Той приема формата на зъбите ти –
заяви Мечтателя.
– Не забравяй, че светът и хората около теб
са най-правдивото и искрено изражение на това, което представляваш
всъщност… „The world is such because you are such.“ Светът е такъв,
защото ти си такъв.
Школата за богове
Стефано Д"Анна