Управление на риска след COVID-19. "Само този бизнес ще излезе от кризата, който е изградил доверие към клиентите си и е създал трайни бизнес партньорства", твърди д-р Благовест Върбаков. Д-р Върбаков, с предишното си интервю от 5-и май предизвикахте оживен интерес, особено сред бизнес средите. Те повдигнаха още въпроси, които пряко засягат процесите за стабилизиране на бизнеса след кризата. Първият въпрос към Вас е в тази насока. – Здравейте, отново! Разбираемо е, защо темата за кризата се фокусира в даването на отговори за нейното преодоляване. И това ще продължи още дълго време. Факт! Хубавото е, че постоянното обсъждане на кризата не позволява да се изпадне в бездействие, а да се активизират – в добрия случай – способностите за вземане на правилни решения, с които да се излезе от нея. Наред с това обаче, съществува и опасност, идващ от вманиаченото ѝ обсъждане, да се стигне до колебливи действия. Разбира се, без достатъчно задоволително проучване и последващ прецизен анализ, решенията ще бъдат прибързани и следователно безрезултатни. И тук идва на помощ т.нар. „Риск мениджмънт“, който способства взаимовръзката между решения и действия да са последователни и балансирани. Малко са българските бизнес компании, които обръщат внимание на този вид мениджмънт. Какви са ползите от него? – Огромни! Всеки бизнес е наложително да има специалисти по управление на риска, за да не се стига до фалити. Големите международни компании, имащи огромни активи, разполагат с цели отдели по „Риск мениджмънт“. Тяхната задача е да прогнозират състоянието на пазара в съответния бранш и да буферират възможните рискови фактори, които биха го катастрофирали. Управлението на риска зависи от големината на бизнеса. Колкото е по-мащабен даденият бизнес, толкова и управлението на риска е по-наложително и трудоемко. Например, рискът за едно малко квартално магазинче не може да се сравнява по мащаб на влияние с на един супермаркет. Общото между тях обаче е, че като цяло рискът може да доведе до катастрофиране на бизнесите им, без значение дали е малък или голям. Предпоставките за риска от фалит са от най-различно естество, като да речем несъразмерната конкуренция (в този случай е съотношението на бизнес продуктивността между малките и големите магазини от един бранш в условията на възможностите им), нереалното ценообразуване на предлаганите продукти и/или услуги, некоректните бизнес практики и т.н. При всички тези изброени фактори говорим за риска като конкретна заплаха за нанасяне на вреда, поражение. Какво трябва да се направи, за да може в бизнеса да се премахнат рисковете? – Абсолютно нищо! Но нека обясня защо. По начало рисковете не могат да се премахнат, тъй като иманентно застрашават осъществяването на бизнеса като цяло. Според теорията на „Риск мениджмънта“, след като рискът на практика е неотстраним като заплаха, то тогава следва да бъде управляван. Или казано по друг начин, за да не се позволи рискът да нанася поражение, трябва да се управлява. Управлението му цели да отслаби, ограничи онези неблагоприятни ресурси, които засилват влиянието на риска. Ето защо управлението на риска означава да се минимализират възможно най-много ресурсите за появата на риска. В планирането на всеки бизнес проект има и очакван допустим риск, който не би нарушил конструкцията на стратегията за изпълнение. Въпрос на умение е да се определи до кога той е допустим и от кога започва да застрашава. Г-н Върбаков, навлизаме в теорията и става малко сложно, неразбираемо. – О, да, разбира се, и затова спирам до тук, за да не отегчавам аудиторията. Но исках да насоча вниманието към една хубава мисъл, която преди време ми сподели мой приятел бизнесмен германец по време на една обща бизнес инициатива, а именно: „Търговията е проста работа, но не е за прости хора!“ С дългогодишната ми практика в бизнес мениджмънта все повече започвам да се убеждавам в истинността на неговите думи. Да правиш бизнес изисква да притежаваш специфични умения, изразяващи се в начина на поведение (вербално и невербално), мека и твърда комуникация и най-вече лидерски качества. Защото клиентът е спечелен едва тогава, когато пред него стои един истински лидер. Днес, 13-и май, изтича извънредното положение в страната. Правителството предприе редица антикризисни мерки в помощ на малкия и средния бизнес. Според Вас това достатъчна предпоставка ли ще е бизнесът да се възстанови? – Несъмнено предложените от страна на Правителството антикризисни мерки ще доведат до положителен резултат за стимулиране на бизнеса. На бизнеса му се иска да получи още по-решителни възможности, но мисля, че за състоянието на икономиката ни, те са напълно релевантни. Трябва обаче бизнесът у нас да е наясно, че всъщност тези мерки са за стимулиране, което далеч не означава, че могат да доведат до категорични решения за излизане от кризата, ако липсва адекватно управление на риска. Вярвам, че само този бизнес ще излезе от кризата, който е изградил доверие към клиентите си и е създал трайни бизнес партньорства. Да правиш бизнес изисква да притежаваш специфични умения, изразяващи се в начина на поведение (вербално и невербално), мека и твърда комуникация и най-вече лидерски качества. Защото клиентът е спечелен едва тогава, когато пред него стои един истински лидер. ...