Бизнесът след COVID-19

Бизнесът след COVID-19. Разговаряме относно предизвикателствата за бизнеса от кризата COVID-19 с д-р Благовест Върбаков. Д-р Върбаков, дълго време отклонявахте поканата да дадете интервю по темата за кризата от COVID-19, която повлия отрицателно на редица бизнеси не само в страната, но и в световен мащаб. Благодарим Ви, че се съгласихте да отговорите на въпроси, които остро вълнуват обществото ни и които очакват да чуят експертни отговори. – Здравейте! Да, така беше. Дълго време отказвах интервю поради две основни причини. Първата е, че беше твърде рано в началото на кризата, която настъпи с обявяването на извънредното положение у нас на 13 март, да се прави какъвто и да е коментар, тъй като обстановката тогава все още не даваше възможност за това. А стойностен коментар се прави само и единствено върху предварително изготвен дълбок и детайлен анализ на всички онези преки и косвени фактори, които опосредстват развоя и динамиката на ситуацията, в случая кризата от COVID-19 върху бизнеса като цяло. Втората причина пък е, че лично аз изчаквах да чуя мнението и съответно да видя реакцията на бизнеса и въз основа на тях да си извадя нужните изводи за мерките, които е възприел за справяне с кризата, от една страна, и от друга – до каква степен те са адекватни. Тези причини ме възпираха за интервю-коментар, защото прогнози в началния стадий на кризата трудно биха могли да се направят, а по-скоро хипотези за евентуално какви биха били пораженията върху бизнеса изобщо. Да разбираме ли тогава, че може да се каже, че кризата е към своя край и затова се решавате да коментирате положението с бизнеса към днешна дата? – В известен смисъл може да се каже, макар констатацията, че кризата е към своя край да е преувеличена. Вижте, всеки иска да вярва, че с отмяната на извънредното положение в страната тя ще приключи и че бизнесът много скоро ще се възстанови до онези икономически стойности, които бяха допреди нея, а те бяха стабилни, та дори и обещаващи за повишаване. Истината обаче е друга и трябва да я признаем колкото и да не ни харесва. Защото, ако не го направим това, т.е. съвсем ясно да я проумеем, рискуваме да изпаднем в много сериозна заблуда. При това положение няма как да се очаква изготвените мерки да бъдат наистина резултатни. Нещо повече, това ще доведе до неизбежен фалит. Ето защо реалната преценка на сегашното положение ще е само от полза за постигане на стабилност в периода по време и след кризата. Обаче винаги остава въпросът дали правилно се подбират мерките за менажиране на дадения бизнес, че да не претърпи финансов крах. Вие сте от малцината в страната, сертифицирани от Европейската комисия по Управление на риска, т.нар. „Риск мениджмънт“, с акцент по време на военно-политически и социално-икономически кризи. Според Вас, има ли надежден механизъм за справяне с тази криза? – Специалистите по Управление на риска са много добри теоретици. Мисля, че и аз се числя към тях. На теория всичко е пределно ясно и добре заучено за отреагиране. В действителност обаче, едно е на теория, а съвсем друго на практика. Специалистите в тази област полагат усилия за разрешаване на кризисните ситуации въз основа на отминали такива, т.е. учат се от историята, която свидетелства за изключително много случаи на кризи от всякакво естество. Проучването им дава възможност да се изготвят конкретни мерки, които биват организирани методологично в специални „Инструкции“. Повечето от мерките са изготвени на принципа „проба-грешка“. Причината е, че всяка една криза има своите характерни особености, въпреки че общото между тях е, че нанасят поражение в стабилността на обществата, разбирано в широк контекст. В зависимост от вида и степента на кризата се определят или прогнозират измеренията на пораженията. В случая с COVID-19 те имат преди всичко глобално измерение и следователно възстановяването на националните икономики ще е труден процес, ще изисква време. На микроикономическо ниво тази криза няма да се преодолее по начин, който да задвижи (дори и с бавен, но затова пък категоричен темп) бизнеса, освен ако не е на макроикономическо. С други думи, националните икономики няма да са в състояние да се възстановят така бързо, ако антикризисните мерки не бъдат синхронизирани помежду си. И тук имам предвид ролята на Европейския съюз в такива кризисни моменти. Естествено, тъкмо те поставят на изпитание устойчивостта на общоевропейската социално-икономическа идея, заложена първо в Договора от Маастрихт през 1992 г. и след това надградена в Лисабонския от 2007 г. В този смисъл, опазването на единството на проекта за създаване на Обединена Европа е от първостепенно значение не само за политическата стабилност на континента, но и за нейния икономически напредък. Оттук следва мерките срещу тази криза да са единни и наравно с това системно регулирани от страна на отделните правителства на страните-членки на ЕС. Вижда се, че това е налице, което ме кара да вярвам, че Европа ще превъзмогне и тази криза, макар и с цената на много усилия. Мнозина правят паралел на тази криза със световната от 2008 г. Уместно ли е такова сравнение? – Има съществена разлика между тези две кризи. Тази от 2008 г. се дължи на банкрута на 4-ата по големина в САЩ инвестиционна банка „Лемън Брадърс“, която се явява и най-големият финансов конгломерат в Ню Йорк. Тогава тя търпи загуби в размер на 2,8 милиарда долара и поради това се принуждава да разпродаде активи на обща стойност от 6 милиарда долара. Вследствие на ипотечната криза в Щатите от предходната година, акциите на тази банка бележат драстичен спад с малко над 70% процента от стойността си. И това не е всичко. Загубите ѝ се изчисляват в размер на стотици милиарда долара в резултат на натрупани големи дългове от високорискови инвестиции, довеждащи до понижаване стойността на акциите и активите, с които разполага. Фалитът на „Лемън Брадърс“, въпреки намесата на американското правителство да я стабилизира посредством уговорена гаранция от Федералния резерв, е неизбежен. Този банков фалит се счита за най-големия по размер в американската история и причина за появата на световната финансова криза от 2008 г. Сегашната обаче не води началото си от настъпил финансов крах, а от здравен проблем. Много е важно това ясно да се разбере, защото при предишната криза имаше силно понижена ликвидност на определена банка, а при днешната няма такова нещо. На макроикономическо ниво банковата ликвидност, поне засега, не е дестабилизирана и стойностите ѝ не попадат в рискови нива, колкото и да има предпоставки за това. Проблемът, пред който светът днес е изправен, е докога епидемията от COVID-19 ще принуждава бизнесът да е в застой. Дават се прогнози за нейния край или за начало на процесите за отшумяването ѝ, но те са по-скоро приблизителни. Липсата на конкретика води към хипотези, а това не задоволява бизнеса. Той иска да е сигурен, за да може да предприеме и съответните мерки за стабилизиране. Философски погледнато, тази криза поражда страх не толкова от самата нея, а че е с непредвидим край, кога в действителност ще свърши. Отделно, чувството за самосъхранение дава значителен превес в поведението на обществото, което закономерно се отразява и в действията му по посока от решителни към силно предпазливи или по-лошото в продължителен застой. С право анализаторите стигат до извода, че справянето с кризата от COVID-19 ще зависи от степента на нейното психологическо преодоляване. По този повод се сещам за една наша поговорка, която е твърде показателна за възприемането от страна на обществото ни на днешната ситуация: „Гяволът не е толкоз црън, как го зографисват у цръквите!“ Не може да подминем въпроса за състоянието на имотния пазар у нас. Разнопосочни са мненията. Някои твърдят, че като цяло при продажните цени ще има отчетлива тенденция за спад от порядъка на 20%. – Очакваше се умишленото надуване на пазарните цени на някои имоти да се регулират в нормални граници, според реалните им характеристики от гледна точка на състояние, квадратура, локация и т.н. Вероятно последствията от кризата ще направи тази искана регулация. Подобни прогнози изказваха също и експертите в бранша, но с подчертано диференциране за кои видове имоти става дума. Така например, старите жилища постепенно ще бъдат принудени да отстъпят в продажната цена пред новото строителство, особено що се касае за онези квартали, където то е в подем. В централните части на столицата, а и в други големи градове, новото строителство е инцидентно и затова старите жилища още дълго време ще продължават да държат високи цени. Учудващо, тази криза не оказа пагубно влияние върху стабилността на имотния пазар, както при предишната от 2008 г., когато той претърпя наистина сериозен спад. Напротив, засега при тях цените са устойчиви и не дават тревожни индикации за срив. Отчитат се обаче все повече предлагане на промоционални цени на новото строителство, но те както преди кризата, така и по време на нея целят да привлекат само и единствено вниманието на клиента, а не че има нисък интерес. Противно на мрачните прогнози строително-инвестиционният бранш не спря дейността си в реализирането на проектите си, както и в подготовката на нови. А това означава, че нашата икономика е в състояние да се справи с последствията от тази криза. И това е така, защото строителният бранш е категоричен показател за икономическия ръст на дадена държава. Справянето с кризата от COVID-19 ще зависи от степента на нейното психологическо преодоляване. ...

Бизнесът след COVID-19

Comments