Резитба при лозата. При отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Пръчките се режат на две пъпки (очи) от основата (получава се чеп с две очи). Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп. ...