Запознаване с една нова игра. „Запознаване с еднa нова игра“ Това става преди повече от век. Прави го един швейцарски учител по гимнастика, Жорж дьо Режибюс. Запознаването става в двора на Мъжката гимназия във Варна. Облечен в своя спортен костюм, подпрял с крак една голяма кожена топка, Жорж дьо Режибюс е заобиколен от група ученици. Всеки от тях е впил жаден поглед в пълната с въздух топка. Учителят говори бавно и съсредоточето на френски език, а едно момче превежда: - Ще ви запозная - разказва той- с една интересна игра. Казва се „футбол“. Ще образуваме две групи от по 11 човека. Трябва да маркираме от двете страни на двора по една „врата“, широка 7 големи крачки (и означават тези врати с палтата на учениците). Целта е топката да се рита с крак, самос крак, да се предвижва с подаване на момчетата от същата група и да се прекарва през вратата на противника. Която група успее да провре топката повече пъти, тя е победител. Това е основното! Ученицте слушат прехласнати: - Това - мислят някои от тях- няма да е толкова трудно. - Играта започва от центъра - продължава Режибюс - ето от тази мислена линия, която разделя игрището на две равни части. Трябва да подритваме топката леко, внимателно, винаги напред и да се стремим тя да попада у ваш съиграч. Но никакво пипане с ръце! И никакво спъване на противниковите играчи отзад! Това е недостойно в играта. Това е недостойно в спорта изобщо! При всяко непозволено действие аз ще изсвирвам ей с тази малка свирка, а вие ще спирате да играете. И така - започваме от центъра! Това първо запознаване на българчетата с футбола става в края на учебната 1893 - 1894г. То се повтаря следващите дни с други групи на различни класове от Варненската мъжка гимназия. Дворът оживява при „запознанството“. Ентусиазмът е видим. Играта увлича младите хора. Много често се чува свирката на учителя. И неусетно младежите заживяват с едно опиянение, което разнообразява ученическите им дни ...