Чалга

ЧАЛГА. Титаник: Чалга Версия ORIGINAL UPLOAD / ОРИГИНАЛЕН ВИДЕО-ИЗВОР Чалга версия на Титаник (създадена за развлечение, не подигравка) I do not own any of this songs. ОБИЧАТЕ ЛИ ДА СЛУШАТЕ ЧАЛГА? Чалгата, наричана още попфолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. По форма поп фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı— свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. Етимологическото значение на думата „чалга“ отправя към популярната развлекателна музика от времето на Османската империя и Българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“[4]. Този процес е резултат на градския начин на живот – смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества – от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен – балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Въпреки, че някои чалга изпълнители не могат да четат ноти, те могат да свирят по памет. Основният момент в тези изпълнения е импровизацията. По времето на социализма (1944—1989) в България на основата на естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен още през 80-те години на 20 век, както и с творчеството на Кристал от град Ямбол (с ръководител Красимир Христов), чиято солистка от 1989 до 1998 г. е Тони Дачева. Чалгата винаги е имала ниша в България. Едно време тази ниша беше запълнена от така нареченото „сръбско”. Нашите фолк изпълнители обаче надминаха сръбските си колеги, като направо ги удариха в земята по пошлотия. Подобни песни се слушаха и едно време, под сурдинка. Защото нашата държава, която освен, че цензурираше напредничавите неща, забраняваше и чалгата. Това обаче не спираше хората и когато минавах през сливенския пазар на връщане от морето да си купя някакви плодове, можех да послушам „Камъните падат”, например. На концертите на Лепа Брена в България пък се събираха по три, четири пъти повече хора отколкото на нашите. Така че, този тип музика винаги е имал повече почитатели у нас ...

ЧАЛГА

Comments