Никола Тесла – най-великият изобретател

Никола Тесла – най-великият изобретател. Никола Тесла е роден в Смилян, тогавашната Австро-Унгарската империя, на 10 Юли 1856г. Родителите му били сърби. Баща му – строг православен свещеник, както и надарен писател и поет. Майка му – упорита жена с много таланти, която изобретявала уреди за домакинството. Тесла започнал домашно училище, след което бил записан в гимназия в Карловац, Хърватия. Още от тази възраст той демонстрирал отлични математически способности и можел да решава сложни уравнения на ум, което накарало много от учителите му да смятат, че преписва. По това време младият Нико видял метална гравюра на Ниагарския водопад. Във въображението му веднага изникнало огромно водно колело, което се задвижвало от силата на водата. Дори казал на чичо си, че един ден ще отиде в Америка и ще впрегне енергията по този начин. 30 години по-късно, той наистина го прави. Въпреки ранните признаци на креативност, Тесла още не смятал да става изобретател. Математиката и науките му били много интересни и Никола си бил поставил за цел да стане инженер, но постоянно бил потискан от желанието на баща си да бъде свещеник като него. За първи път обаче, бъдещият изобретател се сблъскал с електричеството докато галел котката си и забелязал, че в тъмното проблясват видими искри. Това дълбоко погалило любопитството му и е повратна точка в живота му. Той искал да разгадае мистерията на електричеството. На 17 години Тесла се разболява от холера и баща му обещава, че ако оживее, ще му позволи да учи за инженер в Австрийското политехническо училище. За щастие на младежа, той оживява и мечтата му става реалност. Започва да учи механично и електрическо инженерство. Един ден учителят му демонстрирал пред класа динамото на Грам – машина, която можела да служи както като мотор, така и като генератор. Тя работила с постоянен ток и издавала много искри, докато се въртяла. Тесла решил, че изобретението може да се усъвършенства, като се използва променлив ток. За учителят това прозвучало просто като фантазия и приел идеята с насмешка. Тесла обаче не се давал толкова лесно и през следващите години направо бил обсебен и вярвал, че решението, което търсел се криело в променливия ток. На 24-годишна възраст амбициозният младеж вече живее в Будапеща, когато един ден се разхождал в парка с приятел и внезапно му просветнало. Той започнал с пръчка да чертае по пясъка диаграмите, които изниквали в главата му. Шест години по-късно ги представя пред Американския институт на електрическите инженери. Откритието му води до създаването на асинхронния двигател – изобретение, което скоро ще промени света. Към Америка След голямото си откритие в Будапеща, Никола Тесла е наеман от електрически компании в Страсбург и Париж, за да подобри съоръженията им, които работят с постоянен ток. Прави опити в Германия и Франция да привлече инвеститори с идеята си за мотор на променлив ток, но безуспешно. Станало му ясно, че за да реализира идеята си, ще трябва да се срещне с най-известния електрически инженер в света по онова време – Томас Едисън. На 28 години Тесла пристига в Ню Йорк и остава шокиран. Пред очите му се разкрива гледка, която по неговите думи е „машинизирана, груба и непривлекателна.“ Имигрантът има 4 цента в джоба си, няколко математически уравнения, чертеж на летателна машина и препоръчително писмо от Чарлз Бачеръл, един от съдружниците на Едисън в Европа. Тесла и Едисън Електричеството е въведено за първи път в Ню Йорк през 70-те години на 19-и век. Лампата с нажежаема жичка на Едисън довела до непрекъснато увеличаващо се потребление на електроенергия. Неговата електроцентрала за постоянен ток на улица Пърл в Долен Манхатън бързо се превърнала в монополна. Улиците на града се осеяли с дървени стълбове, които поддържали висящите кабели, някои от които били оголени и представлявали реална опасност. Жителите на Бруклин до толкова били свикнали с това, че за тях било ежедневие да избягват електрошоковите удари. Въпреки това обаче, хората бързали да прокарат ток в къщите си и инвестирали в проекта на Едисън. Именно по това време Тесла влиза в офиса му. Развълнуван и ужасен да се срещне с идола си, той му подава препоръчителното писмо, в което пишело: „Скъпи ми Едисън, познавам двама велики мъже и ти си един от тях. Другият е този младеж!“. Тесла разказал за опита си до тук и плановете си за променливия ток. Едисън знаел много малко за променливия ток и не се и опитвал да научи повече. Макар в лицето на младежа пред него да виждал конкуренция, в него имало нещо различно и по-особено. Наел го веднага и го назначил да прави подобрения по електроцентралите му за постоянен ток. Обещал му възнаграждение от 50 000$ (равни на около 1 милион долара днешни пари) при успех, най-вероятно мислейки си, че това, което иска от Тесла е невъзможно за изпълнение. Обещанието за толкова много пари обаче не останало пренебрегнато от обеднелия имигрант. Тесла и Едисън споделяли някои общи черти. Нито един от двамата не се наспивал добре. Едисън можел да работи с дни, подремвайки за кратко в офиса си. Работното му време често било от 10:30 сутринта до 5 сутринта на следващия ден. Дори на преклонна възраст, той спял само по няколко часа нощем. Тук обаче приликите между тях свършват. Тесла разчитал на вдъхновението, внимателно обмислял плановете в главата си и изпипвал всеки детайл, преди да премине към същинската работа. Едисън обаче разчитал на пробите и грешките, като казвал, че изобретението е 5% вдъхновение и 95% упоритост. Докато Едисън бил самоук, Тесла имал техническо образование, знаел 8 езика, можел да запомня цели книги и след това да ги рецитира, както и да измисля сложните си изобретения в ума си и да ги строи, без да има нужда от никакви записки. Било само въпрос на време, преди тези различия да доведат до конфликт. Няколко месеца след назначаването си, Никола Тесла заявил, че е приключил със задачата си. Когато отишъл при шефа си, за да получи обещаното плащане, Едисън изглеждал дълбоко учуден. Обяснил, че офертата не била сериозна и когато Тесла станел истински американец, може би щял да разбере шегата. Сърбинът разбира се бил изключително възмутен и веднага напуснал. Из града започнал да се носи слуха за чужденец с необикновен талант, който едва свързвал двата края. Тогава с Тесла се свързали инвеститори, които му поръчали да разработи по-добри електродъгови лампи. Това не било на каквото се надявал изобретателят, но все пак щяло да бъде достатъчно, за да финансира собствена компания. Блестящият инженер се захванал на работа и направил красива нова лампа, с нов дизайн и по-ефективна от преди. За съжаление всичките му спечелени пари отишли при инвеститорите и за него останали само купчина безполезни сертификати. Късметът му обаче скоро щял да се промени. Г-н Браун от компанията Уестърн Юниън се съгласява да инвестира в идеята на Тесла за електрически двигател. В една малка лаборатория, в близост до офиса на Едисън, Тесла бързо разработил всички части за системата на електрическия двигател, който се използва в цял свят и до днес. Битката за построяването му вече била спечелена, но тази за комерсиализацията му едва сега започвала. Електрическата война През Ноември и Декември 1887г. Тесла регистрира седем патента в областта на многофазния електрически двигател и трансмисия. Те образували цяла система от генератори, трансформатори, трансмисии, мотори и лампи. Тези идеи били толкова оригинални, че срещу тях нямало никаква конкуренция и по-късно се оказват най-важните патенти след телефона. Предприемчивият индустриалец Джордж Уестингхаус, изобретателят на въздушните спирачки при железниците, чул за изобретението на Тесла и сметнал, че това може да се окаже решението за предаване на електрически ток на големи разстояния. Отишъл в лабораторията на изобретателя и му предложил 000 за патентите му – 5000 в брой, а останалото като 150 дяла от акциите на компанията му. Също така се съгласил да плаща по ,50 за конска сила продаден електрически ток. С още много изобретения в главата си, Тесла бързо инвестирал половината от парите в нова лаборатория и едва ли е подозирал каква битка ще се разиграе. Патентите на Тесла станали причината за индустриална война. На карта било заложено бъдещето на индустриалното развитие на САЩ. Щяло да се реши дали променливият ток на Уестингхаус ще бъде избран за водеща технология или това ще е постоянния ток на Едисън. Последният започнал масирана пропаганда срещу конкуренцията си. Тесла и Уестингхаус „Спомням си как Том разправяше, че постоянният ток бил като река, която спокойно се вливала в морето, докато променливият ток – бурен поток, изливащ се в пропастта. Представете си само! Беше наел професор Харолд Браун, който обикаляше и говореше глупости на хората. Дори публично убиваха с ток кучета и коне, за да покажат, колко опасен е променливият ток.“, споделя Уестингхаус. Ето какво се било случило с домашните любимци на много хора от града, които напоследък взели да изчезват. В същото време обаче в щатския затвор за първи път предстои един убиец да бъде екзекутиран с електрически стол. Професор Браун успешно и нелегално поръчал един използван генератор на Уестингхаус, за да демонстрира веднъж и завинаги колко страшен е променливият ток. Опитната мишка бил Уилям Кемлър, осъден убиец, който е екзекутиран на 6 Август 1890г. Той умрял в адски мъки, а смъртта му била ужасяващ спектакъл. Уилям Кемлър – първата жертва на електрическия стол Въпреки лошата антиреклама, за Уестингхаус и Тесла нещата вървели добре. Компанията спечелила проект за осветяването на Световния панаир в Чикаго – първият изцяло електрически панаир в историята. Темата била Колумб – по случай 400-годишнината от откриването на Америка. Уестингхаус подбил цената на Едисън от милион долара на половина и така спечелил. По-голямата част от разходите на Едисън били свързани с количеството мед, което било нужно за прокарването на постоянен ток. Предложението на Уестингхаус и Тесла било по-ефективната и евтина система с променлив ток. Панаирът отваря врати на 1 Май 1893г. Президент Кливлънд натиснал един бутон и стотици хиляди лампи осветили сградите наоколо. Този „Град на светлината“ бил дело на Тесла, Уестингхаус и дузина нови електрически генератора. 27 милиона души посещават панаира и всички разбрали, че бъдещето е в променливия електрически ток. От този момент нататък повече от 80% от всички електрически устройства в САЩ били правени за тази система. Ниагарския водопад Проектът за водноелектрическа централа на Ниагарския водопад досега бил чист технологически оптимизъм. Американците отдавна си мечтаели да впрегнат силата на водопадите, но досега това било непостижимо. Самият Тесла още от дете имал такава идея. В края на 1893г. Уестингхаус печели договор за изграждането на такава станция и мечтата на Тесла най-после се превърнала в реалност. В конкурса за проекта участвали много експерти от цял свят. Някои предлагали пневматична система, други пък система от въжета и пружини. Едисън също се включил с неговия постоянен ток. В крайна сметка Уестингхаус и Тесла вече били популярни и са избрани за амбициозния проект. Работата по ВЕЦ-а започва и се оказва доста тежка за инженерите, механиците и работниците, но най-вече за инвеститорите. В проекта инвестират много от най-богатите хора в Америка. След 5-годишни мъки, съмнения и финансови кризи, централата е завършена. Тесла не се съмнявал нито за миг, че плановете му ще проработят. Инвеститорите обаче не били толкова сигурни. Макар машините да работели безпроблемно в главата на изобретателя, подобно нещо се правело за първи път и било изключително скъпо. В крайна сметка всички страхове и съмнения се оказали неоправдани. Когато машините заработили, електрическият ток достигнал до Бъфало към полунощ на 16 Ноември 1896г. През следващите години електрическото потребление непрекъснато се увеличавало и генераторите на Ниагарския водопад нараствали постепенно, докато не достигнали заплануваните 10 и захранили Ню Йорк. Бродуей светел през нощта, както и улиците и подземното метро. Дори системите на Едисън преминали на променлив ток. Макар войната да била спечелена, тя струвала скъпо както на Уестингхаус, така и на Едисън. И двете конкурентни компании били морално и финансово разорени. Големите индустриалци обикаляли като лешояди. Най-богатият от тях, Дж.П. Морган искал да изкупи всички водноелектрически централи в САЩ и започнал да манипулира стоковата борса, за да принуди Уестингхаус да му продаде патентите на Тесла. Тогава Уестингхаус повикал изобретателя и го помолил да преразгледа първоначалния договор, с който му дал голяма част от активите на компанията. В знак на изключителна щедрост и признателност, Тесла взема решаващо за историята решение да скъса договора. Все пак той бил изключително благодарен на единствения човек, който повярвал в изобретението му. Пък и бил убеден, че му предстоят още много такива. Така той спасил компанията на Уестингхаус, но иронично след това до края на живота си живее в нищета. Високи честоти След успеха при Ниагара, Тесла се връща към любимото си занимание – експериментирането. Обратно в лабораторията си на улица Гранд в Ню Йорк, той започва да разучава високочестотния електрически ток. До момента вече били направени няколко големи пробива в областта. През 1873г. Джеймс Клерк Максуел доказва математически, че светлината е електромагнитна радиация – електричество, вибриращо с изключително голяма честота. 15 години по-късно Хайнрих Херц потвърждава експериментално, че електрическата искра предава електромагнитни вълни в пространството. Тези открития идентифицират радио вълните и предоставят един свят на изцяло нови възможности за електричеството. Никола Тесла започнал да търси устройство, което да му позволи да навлезе в тази неизвестна територия. Той знаел, че високите честоти биха имали много технически преимущества: лампите щели да светят по-ярко, електричеството да се предава по-ефективно и всичко щяло да бъде много по-безопасно, защото енергията можела да преминава безопасно през тялото. Марк Твен държи лампа, докато през тялото му преминава високочестотен ток. Първоначалната цел на изобретателя била да изчисли честотата на слънчевата светлина и да направи лампи от ново поколение. Надявал се с това да елиминира лампата с нажежаема жичка на Едисън, която усвоявала само 5 процента от наличната енергия. Той започва експериментите си с генератори, работещи на по-голяма честота. Открил обаче, че при 20 000 цикъла в секунда, машините започвали да се разпадат. Решението на този проблем дошъл с впечатляващо ново изобретение, което днес наричаме бобина на Тесла. Патентовано през 1891г., това устройство превръщало обикновеното напрежение от шест цикъла в секунда и увеличавало честотата му до стотици хиляди цикли. Освен това бобината можела да генерира много висок волтаж. Тесла държи изпълнена с газ и покрита с фосфор безжична лампа С помощта на това си изобретение Тесла разработва първите неонови и флуоресцентни лампи. Той също така прави първите рентгенови снимки. Тези открития обаче бледнеят в сравнение с това, което прави през 1890г, когато осветява вакуумна тръба безжично – предавайки енергията по въздуха. Това е началото на един от най-дръзките проекти на Тесла – безжично предаване на енергията. Кой е изобретил радиото? С изобретяването на новите бобини, скоро Тесла открил, че с тях може да предава и получава радио сигнали, ако са настроени на същата честота. Когато бобината е настроена да прихваща определена честота, тя буквално усилва входящата енергия. До 1895г. Тесла вече можел да предава сигнали на 80 километра разстояние. В същата година обаче се случва голямо нещастие. Пожар унищожава сградата, в която се намира лабораторията му и унищожава проектите му. Моментът нямало как да бъде по-неподходящ. По същото време в Англия младият италианец Гулиелмо Маркони се труди усилено върху устройство за безжична телеграфия. На следващата година той подава първия такъв патент. Изобретението му имало само две вериги и хората твърдели, че не можело да предаде сигнал и през една улица разстояние. По-късно Маркони демонстрира предаване на големи разстояния, използвайки осцилатора на Тесла. Сърбинът подава свой собствен радио патент през 1897г. Той бил одобрен три години по-късно. Маркони прави това през 1900г, но неговият патент бил отхвърлен, както и следващите му опити за такъв, защото Тесла и други изобретатели били с приоритет. Маркони Нито един патент обаче не е сигурна работа, както показва кариерата на Тесла. През същата година компанията на Маркони се издига на стоковата борса. Това се дължало предимно на семейните му връзки с аристокрацията на Англия. Акциите му се качили от на и италианецът си спечелил международна слава. Едисън и Андрю Карнеги инвестират в компанията, а Едисън дори станал инженер-консултант в американския й клон. На 12 Декември 1901г. Маркони за първи път предава и получава сигнали през Атлантическия океан. Отис Понд, един от инженерите, които тогава работили за Тесла, му казал: „Изглежда Маркони ти има зъб.“ Тесла отговорил: „Маркони е добър човек. Остави го. Все пак използва 17 от моите патенти.“ През 1904г. обаче изненадващо Офисът по патентите променя предишното си решение и дава патента за радиото на Маркони. Причините за това никога не стават ясни, но големите инвестиции на Маркони в Щатите са едно вероятно обяснение. Тесла си имал и други проблеми по това време, така че го преживял. Когато обаче през 1909г. Маркони печели Нобелова награда, нашият изобретател направо побеснял. 4 години по-късно той съди компанията на Маркони за имитация на патентован артикул, но нямал нужните финанси, за да продължи съдебното дело срещу такава голяма корпорация. Чак през 1943г., няколко месеца след смъртта на Тесла, Върховният съд на САЩ му връща патента. Причините обаче са съвсем различни. Тогава Маркони съди правителството на Щатите за използване на патентите му през Първата световна война. Съдът просто избегнал ситуацията като преписал патентите обратно на Тесла. Роботът Тесла искал да демонстрира потенциала на системата си за безжично предаване на енергията по необикновен начин. През 1898г. на електрическо изложение в наскоро завършения Медисън Скуеър Гардън той демонстрира първото устройство, управлявано от радио вълни. Всички очаквали изненади от Тесла, но малцина били подготвени да видят малката, странно изглеждаща лодка, плаваща в декоративното езеро. Лодката на Тесла, управлявана чрез радио вълни Както и при повечето му други изобретения, тълпата от зрители не били сигурни как да реагират. Тесла майсторски успокоил хората и ги окуражил да задават каквито искат въпроси относно лодката. По това време много малко хора били чували за радио вълните и някои смятали, че лудият изобретател управлява лодката с мисълта си. Тесла не се ограничил само с лодките, а интегрирал изобретението си в най-различни превозни средства и механизми. Когато един журналист предложил, че лодките могат да се използват да пренасят бомби по време на войната, Тесла се ядосал. Той бързо го поправил, казвайки, че това не е безжично оръжие, а раса роботи, механични хора, които ще вършат физическата работа вместо нас. Тесла един вид поставя основите на роботиката, макар да не е признат за това. Просто неговите изобретения са били много по-напред от времето си и хората не са можели да си представят приложението им. Колорадо Спрингс В края на 19-и век Тесла вече бил убеден, че е възможно безжично да се предава електричество на голяма височина. Там въздухът е по-разреден, следователно и проводимостта е по-голяма. Негов приятел и адвокат по патентите, Ленард Къртис му предлага земя и захранване от електрическата компания Ел Пасо в Колорадо Спрингс. След това Тесла намира подкрепа в лицето на полковник Джон Астор, който инвестира 000 в проекта. Изобретателят се мести в Колорадо и започва строежа на футуристичната станция. Помагали му няколко асистента, които не били много наясно с плановете на гения. Тесла започва да оглежда земята в района и да прави измервания и изчисления. Скоро открива, че земята е като жива, изпълнена с ...

Никола Тесла – най-великият изобретател

Comments