Кой каквото прави, на себе си го прави!

Кой каквото прави, на себе си го прави!. Имало едно време една жена. Тя обичала много мъжа си, семейството си, а най-вече сина си. Била уж жена като всички, но не било точно така. И ето какво й се случило. Веднъж на портата на къщата й почукал просяк и помолил за къшей хляб, а тя, както била ядосана за нещо, му викнала да се маха веднага. Просякът не се обидил, но й рекъл: — Е, щом не искаш, жено! Но знай — кой каквото прави, на себе си го прави! — и си продължил по пътя. Жената още повече се ядосала и свадливо попитала защо не работи, а проси. Тогава просякът се извърнал и й показал двете си ръце, те били без пръсти, така се родил нещастникът. Жената погледнала ръцете на просяка и рекла: — Я седни тука на пейката и почакай! Старецът седнал тихо и кротко на пейката пред входната врата и зачакал. Минал се час, минали два и жената излязла от къщи, носела нещо увито в кърпа. Подала го на просяка и му рекла: — Приготвих ти питка, да ядеш и да се наядеш, човече! Просякът поблагодарил и потеглил по пътя, почуквал с тояжката, крачел към другото село. Както си вървял по пътя — насреща му конник препуска. Старецът се отдръпнал да мине човекът с коня. Но той спрял и го заговорил: — Добра среща, дядо! — рекъл му. — Добра да е, синко! — отвърнал просякът. — Цял ден съм търчал из града, не ми остана време да хапна, тъй съм изгладнял, та в корема ми все едно котараци се гонят… — рекъл му човекът на коня, млад бил. — Ами аз тука имам питка — казал просякът, който бил добър човек и му я подал. — Ето, хапни си. Момъкът само това и чакал. Бил гладен като вълк и я заръфал, само след минутка от нея нищо не останало. Поблагодарил му момъкът, даже понечил да му даде пари за питката, но просякът отказал: — Нали затова сме човеци, да си помагаме. И всеки тръгнал по пътя си — просякът закрачил към съседното село, а момъкът препуснал към къщи. Той бил син на жената, която дала питката на просяка. Влязъл вкъщи момъкът и го присвил коремът. Разтревожила се майка му, заразпитвала го какво и къде е ял. А момъкът, присвит от болка, разказал на майка си как срещнал по пътя един стар човек и той му дал питка. Майката закрила лицето си с две ръце и горко заплакала — тя била наръсила тестото за питката със силна отрова, която би убила и слон! И докато синът пред очите й се гърчел от болка и умирал, тя си спомнила думите на стареца просяк: — Кой каквото прави, на себе си го прави! Послепис на Красимира Иванова: Има поговорки много уместни и аналогични: 1.Волът като риел на главата си го хвърлял"!, 2. Не гледам я да съм добре,я гледам Вуте да е зле!, 3.С твоите камъни по твоята глава!, 4.Ако не щеш мира, на ти секира!, 5.Вълкът козината си мени, но нрава – никога!, 6.Да би мирно седяло, не би чудо видяло!, 7.Каквото повикало, такова се и обадило!, 8.Каквото си надробиш, това ще сърбаш!, 9.Който копае гроб другиму, сам пада в него!, 10.Който нож вади, от нож умира!, 11.Лошо правил, па добро никога не видял!, 12.На каквото си постелиш, на това ще легнеш! Кой каквото прави, на себе си го прави - Български народни приказки Имало едно време една жена. Тя обичала много мъжа си, семейството си, а най-вече сина си. Била уж жена като всички, но не било точно така. И ето какво й се случило. Веднъж на портата на къщата й почукал ...

Кой каквото прави, на себе си го прави!

Comments