История на счетоводството

ИСТОРИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО. КРАТКА ИСТОРИВ НА СЧЕТОВОДСТВОТО Счетоводството е с хилядолетна история. Най-ранните счетоводни записи, които водят началото си отпреди повече от 7000 години, са открити в Месопотамия. Хората от това време са използвали примитивни счетоводни способи, за да записват количеството добита реколта от зърно и броя на добитъка. През вековете счетоводството се развива и усъвършенства с развитието на стопанската дейност. Създател на първата книга по счетоводство — „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ („Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita“),[1] е Лука Пачиоли. В книгата се съдържа отделна глава „Трактат за сметките и записванията“ („Particularis de Computis et Scripturis“), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система. Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школа през 19 век. Първата българска книга по счетоводство е дело на братята Стоян и Христо Караминкови и се нарича „Диплография, или как да се държат търговските книги“, издадена през 1850 г. в Цариград. За първи път счетоводството се преподава като учебна дисциплина в Търговската гимназия в Свищов през 1884 г. ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА СЧЕТОВОДСТВОТО 1. Натуралистичен (4000 г. пр. Хр. – 500 г. пр. Хр.), при който, счетовод- ството е доста примитивно. Отразява онова, което се случва в стопанството. Възниква основна за счетоводството категория – факти за сто- панския живот. Появяват се първите счетоводни способи: инвентариза- цията – установяване на наличността от различните видове имущества и сравнението – установяване кой на кого и колко дължи. 2. Стойностен (500 пр.н.е. до 1300 г.). Появата на парите води до нов начин на измерване на отчетните обекти, а именно оценяването им в пари. Стойностният измерител се използва във всички случаи, когато парите са действали като функция на стойността. Отделните отчетни обекти започват да се отразяват двуаспектно: в натурален и в паричен измери- тел. Тогава възниква и въпросът: по какъв начин натуралните измерите- ли да се превърнат в стойностни, като се използва текуща цена, продаж- на цена, обективна или субективна стойност и др.? През този период счетоводството се разделя на патримониално и камерално. Първото се фокусира върху имуществото, а при второто се акцентира върху отразя- ването на постъпленията и плащанията на пари. В патримониалното сче- товодство парите се разглеждат като средство за определяне на стой- ността, а в камералното счетоводство – като средство за плащане. 3. Диграфически (1300-1850 г.). През този период, необходимостта от ус- тановяване на финансовия резултат от стопанската дейност води до раз- делянето на патримониалното счетоводство на просто (униграфическо) и двойно (диграфическо, системно) счетоводство3. Значителна част от изследователите приемат, че двойното счетоводство е възникнало от простото. Въпреки това, има автори, които не без основание считат, че простото счетоводство се е родило от двойното, а не обратното. Те за- стъпват тезата, че някой просто е изключил от системата на двойното счетоводство счетоводните сметки и по този начин е възникнало про- стото счетоводство. Тези два клона на счетоводството съществуват и в наши дни, но двустранното счетоводство е получило по-широко прило- жение, заради своите безспорни предимства. 4. Теоретико-практически (1850-1900 г.), при който двойното счетоводство се развива в две направления. Според първото, счетоводителите се опит- ват да свържат фактите за стопанския живот с правото, а според второ- то – те ги разглеждат в икономически аспект. Това поражда въпроса за предимство на формата (правото) над съдържанието или на съдържа- нието (икономиката) над формата? Внимание се обръща на счетовод- ната процедура, което представлява предпоставка за класифицирането на сметките, разработват се различни форми на счетоводството, възник- ват категориите баланс, себестойност и др. 5. Научен (1900-1950 г.). От средата на ХІХ в. са положени основите на счето- водството като наука, като е формиран и обоснован нейният категориен апарат. До края на ХІХ в. преобладава юридическата интерпретация на отчетността, а от началото на ХХ в. счетоводството получава икономичес- ка интерпретация. Първоначално акцентът се поставя върху категорията баланс. Някои го разбират като следствие от двойното записване (дина- мична трактовка), а други – като опростяване на инвентаризационния опис (статистическа трактовка). Развитие получава и начинът на отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на работите и услугите. 6. Съвременен (1950 г. – до наши дни). През този етап се разработват динамични и статични тълкувания на баланса и се прави опит за техния синтез. Установява се, че счетоводството осигурява информация на различни групи, които участват в стопанските процеси и се проявява в различни форми: финансово, управленско и данъчно счетоводство. ЗАИНТРИГУВА ЛИ ВИ ТЕКСТА? Short history of accounting A short overview of the history of accounting ...

ИСТОРИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Comments