Избори 2015 - човешките права ?!?

ИЗБОРИ 2015 - ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ?!?. Без коментар!Бежански лагерс бюлетини! Кебапчетата на народа - опашката за раздаването им. „ИЗБОРИ 2015“ : ЧОВЕШКИТЕ „ПРАВА“ - ТРАГЕДИЯТА И ЖАЛОСТТА НА РЕТРОГРАДНАТА БЪЛГАРСКА РЕАЛНОСТ! … Трудно се започва с „многоточие“. Не защото е модерно и интересно, а защото има толкова много и за мислене, и за казване и за чувстване, че понякога избраната неизказаност съдържа много повече от добре подредената и структурирана мисъл. Жалка картинка – спящи, лежащи, крещящи, изтощени до болка и най – вече – унизени хора! Тълпи с протоколис единични опити за гражданска реакция и отхвърляне на статуквото, но без особени последователи. Протоколи и пак протоколи и изпокъсани и изподрани от влаченото им по пода чували. Чувалите с „гласовете на народа“. Носени, влачени от човешки ръце, ръце на жени, майки, баби…Документи и пак документи, и пак документи…И хора, къде по - бедни, къде не, но дошли на работа, за някой лев, или мотивирани заради самото идване. Но хора, служители и служители. Едните горе, преди загражденията, на червените седалки. И пак спящи, лежащи и чакащи. И другите – долу, от другата страна на заграждението. Уж от един отбор, на работещите, на служебно ангажираните лица, а с разделител, и физически и мисловен и по дух, с брутални обиди, пълни с агресия и ярост, с онзи вик, неспособен да бъде чут иначе, безпомощен, но напиращ да бъде изкрещян, за да се излее болката от унижението и липсата на човешкото достойнство! Брутални обиди и освирепели очи, като на нахъсани за бой състезателни кучета, до болка красноречиви за падението и мизерията на същността и същината! Падение, човешко, обществено, институционално, политическо. Всякакво. Има ли въобще смисъл да се пише?! Аспектите са толкова много, че ако трябва да ги разглеждаме един по един, то ще им изгубим бройката, определено. Толкова видим и искрящ е stop-а на времето, че освен „…“ май вече няма друга дума. „Избори 2015“ - организация, храна, време, пари, обезщетения, отпускиТова са само видимите неща, все някак си се преодоляват. Не, не организацията, въпрос на мениджмънт, впрочем модерно понятие, непознато в институционалното кралство ЦИК и сродните. Не гладът, сандвичи и кебапчета все засищат някак си. Не умората, да кажем е извънредна спешна, двойна или както и да я наречете, лекарска смяна. Не! Човешките права. Това е най – високата ни ценност! Усещането за липсата на свобода! Това е! Потъпкването, грубото, без апелативно потъпкване. Унижението. Не, служебно ангажираните лица в изборите не са заключени в Зала Арена „Армеец“, кой да ги е заключил?! Те просто се „вардят“ (като стадо в ограда) от редици полицаи, бранещи входовете Това не е заключване, никой не е заключен, но не може да излезе. Е, нали сами са си избрали да дойдат, ще си чакат и каквото такова. Усещането за липсата на свобода, за ключа, за забраната въобще (била тя писмена или пък устна все едно), за неинформираността, за чувството, че си заложник, без повод и причина, заложник на собствения си избор за участие в един далеч неочакван парад. А иначе – референдум! Абсурдната реалност! Наредени зад незаключените врати хора, в очакване на техен близък, за да се трансферира от полицай „n“ до полицай „n1“и така до теб нещо лично (багаж, книга, дреха, медикаменти). С опряна в стъклото длан мислено и духовно connect-ване с близкия човек отсреща… Трагедията и мизерията на самоизяждащата се ретроградна бг действителност! Жал! ...

ИЗБОРИ 2015 - ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ?!?

Comments