Защо се срамувах да ходя на плаж?

Защо се срамувах да ходя на плаж?. Здравей, аз съм Радо и искам да ти разкажа защо години наред не съм ходил на плаж, въпреки че живея на брега на морето . Ще ти разкажа и какви резултати получих след действията които предприех . Целта ми е да помогна на колкото се може повече хора да подобрят здравето си, затова ще те помоля да споделиш историята ми с приятел, на когото мислиш че ще е полезна. И така да започваме Да , на снимките наистина съм аз и разликата във времето наистина е няколко месеца . Как се случи това ли? Имай малко търпение и ще разбереш. Първо да ти разкажа как стигнах до това положение. Както всички знаем всяко следствие си има причина, нали така? Още от малък си бях с наднормено тегло, навярно знаеш какво беше отношението в училище към такива деца- все пак бяхме рядкост и се откроявахме. Сега май повечето са с наднормено тегло и не прави чак толкова впечатление. И на мен не ми се размина , Отнесъл съм доста подигравки а и бой се е случвало да ям понякога . Всички казваха, че такава ми е натурата и нищо не мога да променя. Вярвах им – все пак всички твърдяха това. Сега като се замисля, е въпрос на навици а не на натура , но както и да е. Малко хора могат да кажат, че дължат живота си на излишните килограми , но при мен е така. Когато бях на 11, в ръката ми избухна бомбичка, лекарите 4 часа се бориха за живота ми, в крайна сметка се отървах с огромен белег и липсваща част от дясната длан. Казаха ми, че ако бях по-слаб, нямаше да оцелея.Така , че дължа живота си на наднорменото тегло, но не мисля да си плащам дълга. Доколкото знам Агенция по вземанията не работи още с такъв вид дългове, така че съм спокоен . Когато влязох в пубертета, започнаха и здравословни проблеми- хипогликемични кризи, кръвоизливи от носа, ходих по лекари , но без резултат –„Такава ми била натурата” . На 16 пак някой от тия разбирачи ме посъветва , че цигарите ще ми помогнат да отслабна и аз реших да пробвам. Сещаш се какъв беше резултатът . Чувал бях , че в казармата някои отслабвали, надявах се и аз да съм в това число. Стана така обаче, че когато бях последна година в училище, научих за една възможност да подпиша договор за работа в голям металургичен комбинат близо до Бургас и да се освободя от казармата . Решено- сторено . Подписах договора и започнах работа . Бях на 18, вземах заплата доста над средната за страната тогава, имах си квартира в Бургас, намерих нови приятели. Купонясвахме си славно, и така неусетно на 20 години вече тежах 110 кг . Не ме притесняваше особено, все пак бях още млад и не усещах толкова ефекта върху здравето . След промените смених няколко професии, докато през 1998 започнах работа в хранителния магазин на братовчедка ми. Магазина беше доста луксозен за времето си, имаше много изкушения, благодарение на които през 2000 година тежах вече 124 кг при ръст 172см. Вече бях на 30 и започвах да усещам влиянието на теглото върху здравето. С един приятел решихме да опитаме да намалим теглото си . Тогава нямаше още толкова информация, нито толкова модни диети както сега, пък и след като една позната едва не загуби живота си след експеримент една седмица само на чашка кафе и квадратче шоколад на ден, нямах много доверие на диетите. Седнахме един ден двамата и решихме да спрем да ядем хляб и сладко, да спрем алкохола и да се движим повече. Направихме го и за около година и половина с цената на много лишения и усилия успях да сваля около 35 кг . Чувствах се прекрасно, около 2 години поддържах това тегло, но постепенно старите навици започнаха да се връщат, Спирането на цигарите също повлия на апетита ми. И така кантара отново се качи до около 100 и оттам продължи само нагоре. Следващите години бяха доста трудни за мен в личен план, утеха намирах естествено в храната. Знаеш ли какво означава синдрома „ BURN OUT” ? Превежда се буквално като „Прегаряне” . Преживях го през зимата на 2007 . Беше ми писнало от всичко, скарах се с поредния си работодател, напуснах работа. Прекарах цяла зима на дивана пред телевизора, хранейки се неконтролирано . Излизах само да отида до кафето и до магазина. Честно да ти кажа, не знам колко тежах тогава, но със сигурност бях над 150кг . Все пак напролет намерих сили да се вдигна на крака, намерих си нова работа , запознах се с чудесни хора и ми дойде желание за живот. Тогава ми попадна една книга за соколечение . С помощта на рецептите в нея , за около година и половина успях да стигна до около 112 кг – това беше голямо постижение. Както казах обаче, старите навици трудно си отиват, влязох си в някакъв ритъм на живот , зимата качвах някой килограм, лятото свалях няколко. Поддържах тегло около 110-115 . През есента на 2013 започнах свой бизнес – отворих си офис, работех по мин 10 часа на ден на бюро, имах доста клиенти, печелех добри пари , но бях много напрегнат, хранех се набързо и на крак, наваксвах с обилна вечеря. Напрежението свалях със съботни купони с приятели. Сещаш се до какво води такъв начин на живот . Положението стана критично през януари 2014 . През един мразовит ден на път към офиса си паднах на леда и контузих тежко кръста си. Цял месец не можах да се вдигна от леглото, а дълго време след това не можех да работя пълноценно. Загубих клиенти, бизнеса ми започна да запада. Бях доста напрегнат , това се отрази на начина ми на хранене и на теглото и здравословното ми състояние . През ноември 2 дни след рождения си ден , търсейки начин да спася бизнеса си, попаднах на една обява, благодарение на която се запознах с хората, които промениха мисленето ми и ме мотивираха да внеса промяна в живота си. За това ще ти разкажа в някоя от следващите публикации Очаквай ги скоро, а през това време сподели тази с приятели, на които мислиш че ще е полезна и интересна . До скоро! ...

Защо се срамувах да ходя на плаж?

Comments