ВИНО. Вино — Уикипедия Виното е алкохолна напитка, получавана чрез ферментация на грозде. Естественият химичен състав на гроздето позволява то да ферментира без добавяне на захари, киселини, ензими, вода или други хранителни вещества.[1] При ферментацията дрождите консумират захарите в гроздето и ги превръщат в алкохол и въглероден диоксид. Различните сортове грозде и различните разновидности дрожди създават различни вина. Популярните видове вина са резултат от сложни взаимодействия между биохимичното развитие на плода, реакциите при ферментацията, тероара и човешката намеса в цялостния процес. Виното може да се получи и от други плодове или от цветя, както и от други продукти, дори и от жито. Думата „вино“ идва от гръцката дума Fοινος, означаваща вино и лоза. Основната цел на винопроизводителите е да получат напитка, която съчетава гама от приятни и интересни вкусови и обонятелни характеристики. Дегустаторите са развили специална лексика, за характеризиране на качествата на вината. В характеристиките на едно вино може да се срещнат изрази като „виното е кръгло“ или „в дългия послевкус доминират тонове на сушени плодове, дим и кожа“. Основните лабораторно измерими характеристики на виното са неговото алкохолно съдържание (обикновено от 7 до 15 обемни процента), неговите захари (от 0 до над 150 грама за литър), общи киселини (от 4,5 до 10 грама на литър, еквивалентни на винена киселина в общия случай), относително тегло и фенолна запасеност. Две вина могат да бъдат с напълно идентични лабораторни показатели, но да са невероятно различни като качество и вкусови характеристики. Точно затова при описанието на едно вино се разчита на все още ненапълно стандартизирани термини и начини на изразяване. Това е нормално – гамата от аромати, които може да долови човешкият нос, е много по-голяма от броя на думите в българския език. Процесът на производство на вино е твърде сложен, тъй като в различните райони и страни съществуват стотици специфични елементи, които са свързани както с условията, така и с традициите. Полученият гроздов сок, от който ще се произведе вино, у нас се нарича шира. Най-често ширата се получава чрез изстискване на гроздето с преси, от което се отделят две фракции – шира (гроздовия сок) и джибри (твърдата част от гроздето – обвивки, семена и част от сока). В някои райони у нас при производство на домашни вина не се използва изстискване на гроздето с преси, а се оставя сокът да изтече под тежестта на събраното количество. Такава шира се нарича самоток. Полученото след ферментацията младо вино обикновено се филтрира. При производството на обикновени бели вина най-често преди филтрирането се извършва принудително утаяване, което обаче не позволява да се получат вина с високо качество. За бързо утаяване се използва серен диоксид, който убива всички микроорганизми и ускорява утаяването на твърдата фракция на виното. При производството на качествени вина не се извършва филтриране. За утаяване се изчаква то да се извърши по гравитачен път, след което горната (вече бистра) част на виното се източва внимателно, за да се прехвърли в друг съд. Последният производствен процес е узряването, т.е. неговото съхраняване при подходящи условия. Следва да се знае, че не всички вина са подходящи да престояват за узряване. Такива вина следва да се консумират веднага след производството им. Първият етап при качествените вина (от половин година до 3 години) протича най-често в дъбови или метални съдове. След това виното се налива в стъклени бутилки, в които може да престои десетки години и да подобрява своите качества при подходящи условия. В сравнително малки дъбови съдове често се съхраняват за доузряване вина при специфични условия – във винарските изби. Дегустацията е процес, по време на който се определя качеството на виното по три критерия на усещането – външен вид, аромат и вкус. Всеки от тях следва да предизвиква положителни емоции и да бъде характерен за съответното вино. Външният вид се определя чрез усещането за цвят, блясък, чистота и плътност на течността; Ароматът на виното всъщност е букет от аромати. Специалистите различават над 500 особености при този критерий. Той може да бъде на плодове (на малина, къпина и др.), на цвят (на шипка и др.), на растения (на сено, трева и др.), специфичен (на препечен хляб, кафе и др.) и т.н.; Вкус – специфичен за всеки сорт вино. Дегустацията се извършва в специални дегустационни помещения, подходящо осветени и добре проветрени, за да не влияят на оценката на дегустатора. Използват се добре почистени и подсушени чаши от обикновено стъкло без дефекти; всяка чаша се използва само веднъж. Между дегустациите на две вина дегустаторът следва да консумира хапка неутрална по вкус храна. По принцип дегустаторът не поглъща повече от една малка глътка вино, за да не изпадне в заблуждение под влияние на алкохола. Стъпки за провеждане на дегустацията: В чашата внимателно се налива виното до 1/3 от обема ѝ; Дегустаторът вдига чашата на височината на очите си и прави първа оценка на цвета и други външни белези на виното; След това той/тя поднася чашата до носа си и без да я разклаща определя букета от аромати като първо усещане; Държейки чашата на височината на погледа, дегустаторът извършва кръгови движения, при което той добива втора оценка на външния вид на виното; Поднасяйки разклатеното вино до носа си, дегустаторът добива и второто усещане за букета от аромати; За добиване на впечатлението за вкус, дегустаторът взема в устата си една глътка от виното, като я прекарва между устните си, зъбите си и езика, за да добие впечатление за сладостта, солеността, киселинността и горчивината на виното. Поглъщането на виното дава на дегустатора данни за плавността, мекостта на течността, прохладата и топлината на виното. По данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), 75 866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% са прясна консумация и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производството на натурални сокове. Площта заета от лози се увеличава с около 2% годишно. ПИЕТЕ ЛИ ВИНО? ...