Банатски българи

БАНАТСКИ БЪЛГАРИ. Банатските българи произхождат от Северозападна и Централна Северна България. Изселват се на две вълни, през октомври 1688г. и през 1726-1730 г, за да се спасят след неуспеха на Чипровското въстание и последвалите го преследвания на българите-католици. На основание на своето римокатолическо вероизповедание, около средата на 17 век, чипровчани установяват и поддържат много активни връзки с близките централноевропейски монархии, Ватикана и Република Венеция, но най-вече с Хабсбургската монархия, която от век и половина води почти непрекъснати военни действия (8 войни) срещу Османската империя, спирайки инвазията й към Централна и Западна Европа. През август 1688 г. при Белград турците претърпяват поражение от австрийците и отстъпват на изток. В началото на септември, съгласувано с тези военни действия, избухва подготвяното от десетилетия от архиепископ Петър-Богдан Бакшев, Франческо Марканич и архиепископ Петър Парчевич въстание в Северозападното българско землище, оглавено от българите-католици от Чипровско. Военни командири са Георги и Матея Пеячеви, Иван и Михаил Станиславови, Богдан Маринов, Лука Андренин След месец и половина сражения въстанието е жестоко потушено от елитни османски части. Около 4500-5000 от оцелелите българи емигрират във Влашко и Славония. Във Влашко 3000 от тях се установяват предимно в областта Малка Влахия, където имат стари и силни търговски колонии и привилегии дадени им от влашките князе, а след 1690г. някои се преселват в трансилванския град Алвинц и през 1711г. в Дева. След 1718 г. Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и покровителстваните от австрийските власти поселения на чипровските бежанци със специален указ от 1727 г. получават допълнителни привилегии. Това подбужда и други българи-католици, 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Лъжене и други, в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко. През 1737 г, при избухването на поредната австро-турска война, българите в Малка Влахия набират хилядно опълчение, което само очаква австрийски офицери за команден състав за да настъпи на юг от Дунав заедно императорските войски. Неблагоприятният за Австрия ход на войната води до нахлуването на турска войска в Малка Влахия и българите-католици са принудени заедно с отстъпващата австрийска армия да се спасяват на запад от Карпатите. Чипровчани, установили се от есента на 1688 г. във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, по най-краткия път, през карпатския проход Вулкан, преминават в Седмиградско и се настаняват временно в Хунедоара, Дева, Алвинц, Алба Юлия и Херманщадт (Сибиу). Оттам се обръщат към австрийските власти с молба за ново място за заселване, където да се съберат всички българи в самостоятелна привилегирована община. През този период закрепостяването към местни светски и църковни феодали в Австрийската империя е правило с някои изключения за особено ценни за държавата групи от населението и населени места. Нашите българи-бежанци с цялата си енергия се борят да останат свободни, подчинени само на централната власт на новата си държава, за да могат да ползват свободно резултата от своя труд, да имат простор за предприемчивостта си и да просперират. Усилията им имат успех заради бойния им принос, хилядите жертви и тежките материални загуби в борбата срещу общия враг, търговските и занаятчийските им умения и ценността им като заселници на обезлюдените от вековете войни територии, които са способни да развият икономически и да ги направят източници на сериозни доходи за държавата. Павликяните, дошли във Влашко от села по десния бряг на Дунава, през есента на 1737 г. се спасяват от турското настъпление като за няколко дни отново го преминават, при това на два пъти, при големия му завой до Северин и до Оршова, влизат в Банат и се установяват за зимуване между Карансебеш и крашованското село Рекаш, близо до града-крепост Тимишоара, откъдето също искат от властите позволение за заселване при подобни условия както чипровчани. През пролетта на 1738 г. павликяните получават разрешение от австрийските власти заедно малки облекчения в данъчните задължения и веднага се заселват на определеното им място, където някога е имало село Бешенов. На чипровчани е дадено запустялото през австротурските войни село Винга, но те остават в Седмиградско, докато получат уверение, че ще им се потвърдят исканите сериозни привилегии, в основата си получени през 1727г. Уверението е получено през 1741 г. и тогава вече масово се преселват във Винга. Писмено потвърждение получават през 1744г. под формата на тържествена грамота на новата императрица Мария Терезия и наричат селището си град Терезиополис на нейно име. Така, наричаните днес банатски българи се установяват в Банат и създават първите две големи и днес съществуващи български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно от тях, основно от Бешенов, се разселват българи и в други места на областта, а в края на ХІХ век стотици млади семейства се преселват в свободна България. Общността на банатските българи, достигаща на моменти над 25 000 човека, развива и съхранява свои специфични бит и култура, в т.ч. и книжнина с азбука производна на латиницата, като същевременно с това ревниво пази българското си самосъзнание. До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. „илирийски“ или „далматски“ език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български език. Банатски българи Как видя банатските българи Иван Кулеков, какво откри, пътувайки между трите държави, в пределите на които сега живеят те, ще научите от документалния филм &quot; Иван Звездев сред атракциите на &quot;Банатски вкусотии 2015&quot; в Асеново Предстои Пети международен кулинарно-фолклорен фестивал ...

БАНАТСКИ БЪЛГАРИ

Comments